Лечение


Хемороидите (наричани още „варикозни вени на ануса и ректума“) се приемат за разширени кръвоносни съдове,  разположени отвътре или отвън на ануса.

Основно се проявяват като:

  • Външни хемороиди – разположени  са по външната страна на аналното отвърстие. Могат да бъдат болезнени понякога, да се подуват и да дразнят. Често срещан симптом е сърбеж, поради дразнене на кожата. Ако кръвоносният съд се разкъса и се формира тромб,  е налице тромбозирал хемороид.
  • Вътрешни хемороиди -разположени са  вътре в ректума. Най-често са безболезнени и повечето страдащи от тях не подозират, че ги имат. Може да кървят, ако се раздразнят. Неизлекувани навреме, вътрешните хемороиди може да доведат до пролапс. Пролапсните хемороиди са вътрешни хемороиди, които са толкова разширени, че са изтласкани извън ануса.

Кои са най-честите причини за развитие на хемороидална болест?

Причините за хемороиди включват генетична предразположеност, напъване при изхождане, твърде голямо напрежение върху ректума поради неправилна стойка или слаб мускулен тонус, обездвижване.  Запекът, хроничната диария, “порочни тоалетни навици” (твърде дълго заседяване, четене), подтискане на позивите за изхождане и бедна на бласти храна също допринасят за развиването на хемороиди. Често хемороиди се появяват при жени след бременост и раждане.

Какво изследване се прави за да се диагностицират хемороидите?

Препоръчително е да се извърши оглед на ануса и аналната област за външни или пролапсни хемороиди, и ректален преглед. С последното изследване се проверява за хемороидни издатини и индикации за ректални тумори или полипи, увеличена простата иабсцеси.

След потвърждение за наличие на хемороиди, може да се извърши изследване с медицинско устройство наречено аноскоп. То представлява куха тръба с осветление отпред, която позволява на доктора да прегледа ректума за вътрешни хемороиди и за полипи.

По-нататъшни изследвания като сигмоидоскопия и колоноскопия също могат да бъдат извършени. При сигмоидоскопията се изследва вътрешната повърхност на сигмовидното черво, докато колоноскопията позволява да се прегледа цялото дебело черво. Търсят се разширени съдови пространства, които са признак на тромбоза.